ТП “ДГС-Генерал Тошево”, носи името на гр. Генерал Тошево, най-голямото селище в този район и негов естествен административен център, където е и седалището му.
Разположено е в Североизточна България в североизточната част на Добричка област, на 24 км от град Добрич, на 64 км от град Варна, на 40 км от град Балчик. На север граничи чрез държавната граница с Република Румъния, на изток с ТП “ДЛС-Балчик”, на юг с ТП “ДГС-Добрич” и на запад с ТП ДЛС-Тервел” и ТП “ДГС-Силистра”.
Стопанството попада на територията на общините село Крушари и град Генерал Тошево, Добричка област. Община Крушари включва 19 населени места, всичките села. Община Генерал Тошево има 42 населени места – един град и 41 села.
Географско положение
ТП “ДГС-Генерал Тошево” се намира в източната част на Дунавската хълмиста равнина върху северната част на Добруджанското плато.
Общата форма на стопанството е неправилен четириъгълник с дължина в посока северозапад-югоизток около 60 км и ширина североизток-югозапад около 24 км. Според възприетото горскорастително райониране на Република България, територията на стопанството попада изцяло в Мизийската горскорастителна област (М), подобласт Лудогорие (Л), в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.) (М-I) и Подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-400 м н.в.) (М-I-2).
Релеф
Релефът е низинен и хълмисто-платовиден. Много характерни са ниските плата до 150-200 метра височина.
Територията на ТП “ДГС-Генерал Тошево” представлява обширна равнина (плато), нарязана в западната, югозападната и източната част от суходолия. Теренните форми са главно три типа:
1.Сравнително високи и равни части (плата), които достигат до веждата на суходолията
2.Суходолия, които разсичат и разчленяват платата на отделни части
3.Дъна на суходолията
Тези теренни форми обуславят равнинния и слабо хълмист (в западната част) релеф на района, който е слабо наклонен на север, каквато е и общата посока на суходолията.
Релефните форми на терена играят съществена роля за формирането на различните типове месторастения. Така на платата са формирани равнинните месторастения, а по склоновете на суходолията – интразоналните и ерозирани месторастения.
Районът на стопанството е разположен между 30 и 300 м н.в.
Преобладават терените с надморска височина от 151 до 200 м н.в., които заемат 41,9% от общата площ на стопанството.
Средната надморска височина на общата горска площ е 145 метра определена като средно претеглена величина.
Хидроложки условия
В комплекса от фактори определящи типът месторастене и растежната среда на дендроценозите, особено важно влияние оказват, както микрорелефа, така и наличието на дълбоки подпочвени води. Целият район се характеризира с наличие на ограничен повърхностен отток, а формиралите се водни ресурси са предимно подземни води. Льосът е най-разпространената основна скала и той се характеризира със значителна вертикална пропускливост, която увеличава инфилтрацията на валежните води в дълбочина.
По съществуващата хидроложка подялба на Република България територията на ТП “ДГС-Генерал Тошево” попадат изцяло в Долнодунавската артезианска област – Добрички район на Варненски артезиански басейн.
В района на стопанството няма повърхностно течащи води. Суходолието “Сухата река“ е западна граница на стопанството с ТП “ДГС-Тервел” и ТП “ДГС-Силистра”. То идва от територията на ТП “ДГС-Добрич” и е граница на община Крушари с общините Тервел и Силистра. Общата посока на Суха река е от юг на север. Десни притоци на Суха река са няколко суходолия. Това са суходолието, което минава през селата Телериг и Зимница, и суходолието, което минава през селата Крушари, Александрия и Габер.
В източната част на стопанството по-известни суходолия са:
Суходолието, което започва от землището на с.Малина и върви в североизточна посока покрай селата Преселенци, Горица, Калина, Василево, Средина, Великово, Сираково, Александър Стамболийски, Бежаново и в м.Малкия Качамак навлиза в Румъния.
Суходолието с начало с.Зограф минава край селата Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, и навлиза в Румъния.
Суходолието, което започва около гр.Генерал Тошево минава през селата Снягово и Кардам, след което навлиза в Румъния.
През по-голяма част от годината тези суходолия са безводни. При топене на снеговете и при силни дъждове леглата им се заливат с вода, която не се задържа продължително.
Геоложки строеж и петрографски състав
Геоложкият и петрографският състав на района е сравнително еднообразен. Според геолого-петрографската карта на България основните скали в района на ТП “ДГС-Генерал Тошево” са седиментни варовици и льос (глинест, песъчлив и типичен), със значително участие на карбонатни седименти, изграждащи различните типове рендзини.
Баремски варовици се разкриват в поречието на “Сухата река“ и във всички останали суходолия в района на стопанството. Над тях лежат апхатските варовици с мощност от 60 до 200 м. Върху тях през средния сармат са се образували сарматските варовици, които заемат основата на суходолията. Те са шуплести с червеникави оттенъци. По склоновете на суходолията варовиците са открити във вид на отвесни скали с височина 20 м и с много пещери. Варовиците са в различна степен изветрели и напукани. През кватернера е настъпил процес на льосонавяване, при което е станало затрупване на сарматските варовици с льос. Льосовият пласт е с мощност до 45 метра и има бледожълт до пепеляв цвят.
На повърхността скалите са предимно от долна креда до кватернер. В дълбочина по сондажен път са достигнати юрски, триаски и палеозойски скали.
В района на ТП “ДГС-Генерал Тошево” има находище от бентонитови глини.
Климатични условия
Според класификационната схема на Събев и Станев “Климатични райони на България и техния климат”- 1963 год., територията на ТП “ДГС-енерал Тошево” се намира в северната част на Източния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област.
Климатичните условия се доближават до условията на източноевропейския климат – с малко валежи за относително студената за географската ширина зима и сравнително горещо лято, през което падат максималните за годината валежи.
Почви
ТП “ДГС-Генерал Тошево” не се отличава с широко почвено разнообразие, поради малкия диапазон на надморските височини и еднородните почвообразуващите скали. Срещат се два основни почвени типа: обикновен чернозем и редзини.
Преобладаващо разпространение в района на стопанството има излужения чернозем – 90,2 % от общата дървопроизводителна площ. Следват обикновените рендзини – 9,8%. Преобладават дълбоките и много дълбоките почви – 80,8% от общата дървопроизводителна площ на стопанството.
Растителност
Според горскорастителното райониране на България – проф.Захариев и колектив, територията на ТП “ДГС-Генерал Тошево” попада изцяло в Мизийската горскорастителна област (М), подобласт Лудогорие (Л), в долния пояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (М-I-2) от 0 до 400 м.н.в.
Общо за дървесната растителност в района може да се каже, че се характеризира с предимно мезоксерофитни церови гори и по-слабо участие на благуна. На места церовите гори са примесени със сребролистна липа, обикновен горун и габър. Поради непрекъсната антропогенната дейност – разреждане на горите и периодичното им изсичане, на места е проникнал и келявият габър, като в северозападната част на района той доминира. Тук проникват степни флорни елементи. Всички иглолистни насаждения са от вторичен произход.
Площ и разпределение по категории и функции
Общата площ на ТП “ДГС-Г.Тошево” разположено върху територията на общините Крушари и Генерал Тошево е 15 644,5 ха (в т.ч. 14 889,4 ха горски територии собственост на държавата).
Залесената площ на територията е 13 962,6 ха (в т.ч. 13 239,5 ха горски територии собственост на държавата), което е 89,2% (88,9% горски територии собственост на държавата) от общата площ.
Изредените култури и насаждения (с пълнота от 0,1 до 0,3 вкл.) заемат 1,5% от общата площ.
Незалесената дървопроизводителна площ е 265,1 ха или 1,7%; в т.ч. сечища и 1,7% са голини.
Общо дървопроизводителната площ на горските територии на стопанството е 14227,7 ха – 91,1%, от която собственост на държавата – 13 499,1 ха, което е 90,7% от площта.
Недървопроизводителната обща горска площ е 1416,8 ха, от която 1390,3 ха е върху горски територии собственост на държавата.
Лов и риболов
Фауна
Клас бозайници:
Разред чифтокопитни – благороден елен, сърна, дива свиня
Разред зайцеподобни – заек
Разред гризачи – катерица, обикновено горска мишка, полска мишка, сив плъх, воден плъх
Разред насекомоядни – таралеж, къртица
Разред прилепи – остроух нощник, дългопръст нощник
Разред хищници – вълк,чакал, лисица, дива котка, язовец, белка, невестулка, черен пор
Клас птици:
Разред кокошеви – фазан, полска яребица, пъдпъдък
Разред гълъбови – гривяк, гургулица, гугутка
Разред патицови – голяма белочела гъска, зеленоглава патица, зимно бърне, лятно бърне, сива гъска, сива патица
Разред бекасови – горски бекас, обикновена бекасина, голяма бекасина, малка бекасина
Разред кълвачоподобни – черен кълвач, зелен кълвач, голям пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, малък пъстър кълвач, сирийски кълвач
Разред дневни грабливи – черен кълвач, зелен кълвач, голям пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, малък пъстър кълвач, сирийски кълвач
Разред нощни грабливи – горска улулица, бухал, кукумявка, горска ушата сова
Защитени природни обекти
На територията на стопанството са обявени следните защитени природни обекти:
Природни забележителности
Природна забележителност “Александрийска гора” (с код в Регистъра на ЗТ и ЗЗ в РБ № 367) – обявенa със заповед № 656 от 13.09.1979 г. на КОПС при МС – отдели и подотдели: 41 о; 43 б-е; 44 е; 45 в, г, с обща залесена площ 71,2 ха.
Природна забележителност “Арборетум” – за опазване на редки местни и неместни дървесни видове с площ 3.8 ха, намираща се в стопанския двор на Института за пшеницата и слънчогледа (с код в Регистъра на ЗТ и ЗЗ в РБ № 429) – обявенa със Заповед № 581 от 26.09.1981 г. на КОПС при МС, бр. 83/1981 на Държавен вестник.
Защитени местности
Защитена местност ”Росица” (в Регистъра на ЗТ и ЗЗ в РБ под № 423) – обявена със заповед № РД-847 от 18.08.2004 г. на МОСВ – отдели и подотдели: 110; 111; 1107- 1109, с обща площ 235,0 ха, от която 219,0 ха залесена и 16,0 ха незалесена.
Защитена местност ”Лозница” (в Регистъра на ЗТ и ЗЗ в РБ под № 421) – обявена със Заповед № РД-845 от 18.08.2004 г., бр. 81/2004 на Държавен вестник – отдели и подотдели: 101 а-ф, ц, 1-7; 102 а-п, с, т, 1-7; 103 а-с, 1-5; 104; 105 а-д, ж, з, 1, 2; 1102 – 1105, с обща площ 411,3 ха, от която 359,2 ха залесена и 52,1 ха незалесена.
Защитена местност ”Бежаново” (в Регистъра на ЗТ и ЗЗ в РБ под № 422) – обявена със Заповед № РД-846 от 18.08.2004 г., бр. 81/2004 на Държавен вестник – отдели и подотдели: 155 а-х, 1-8, с обща площ 121,8 ха, от която 74,3 ха залесена и 47,5 ха незалесена.
